Интересно за кокошките

• Кокошките са всеядни и при свободно отглеждане тяхна храна са както семена, треви и листа, така и червеи, охлюви и дори по-едри животни, като гущери и мишки.В условията на интензивното птицевъдство тази храна не успява да осигури нужните за растежа хранителни вещества. Ето защо птиците се хранят със специални фуражи, с добавени в тях микроелементи и аминокиселини. Фуражът за отделните категории птици в зависимост от продуктивните качества, както и възрасти и различен и е балансиран с цел да осигури оптимален растеж на птицата.
• Кокошките живеят между пет и единадесет години в зависимост от породата и условията на отглеждане.
• При интензивно промишлено отглеждане за месо, пилетата обикновено се колят 6 седмици след излюпването, а при свободно или органично отглеждане – след около 14 седмици. 
• Кокошките от специализирани породи за яйца снасят до 300 яйца годишно, но след 12 месеца добивът намалява и те обикновено също се използват за месо, често в преработен вид.
•  Най-възрастната кокошка, според Книгата на Гинес, умира от сърдечна недостатъчност на 16 години.
• Възрастните домашни кокошки (женската, наричана също кокошка, а мъжкият – петел) тежат от 1,5 до 5 kg в зависимост от породата. Нормално е петлите на Gallus gallus domesticus да тежат с около 1 kg повече от женските. При тях се наблюдава ярко изразен полов диморфизъм. 
• Мъжките се отличават с по-ярко оперение, което е най-силно обособено на дългата им пищна опашка и на шията.
•  При петлите на задната повърхност на краката се образува добре изразена шпора. Това е рудиментиран пети пръст, който често е ценен белег при борцовите породи петли. Наблюдава се и разлика в размера и формата на гребена и околоушките. Те се явяват органи повлияващи благоприятно терморегулацията на организма като регулират количеството на преминаващата кръв и охлаждането и. 
• При различните породи гребените се различават по форма. Те биват листовидни, розовидни, граховидни и други. Гребенът при петлите при болшинството от породите е значително по-едър от този на кокошките. Клюнът е леко извит, а оцветяването му както и това на краката варира от бяло до черно, като обикновено и жълто или розово. При някои от породите се наблюдава оперение по краката стигащо дори до пръстите - т.нар. „гащати“ породи кокошки.
• Въпреки, че са леки птици домашните кокошки не могат да летят-полетят на дълги разстояния. Обикновено размахват криле като си помагат и със скок за да прескочат ограда или кацнат на дърво или по-висока кацалка. Малките пилета обикновено са способни да прелитат по-дълги разстояния, но това го правят по-скоро с цел избягване от опасност. 
• Домашната кокошка е стадно животно и се движи на ята, в които е изградена определена структура. Имат и общ подход към инкубиране на яйцата и отглеждане на пилетата. Още при пилетата се проявяват определени индивиди, които да доминират над останалите. Те първи кълват от храната, а с нарастването и достигане на полова зрялост и до достъпа към местата на гнездене
• . В случаите, когато от ятото се премахне квачка или петел се наблюдава временно прекъсване на този социален ред, докато не се установи нов.
•  Внасянето на млади птици към стадо с вече изградена структура може да доведе до насилие и нараняване между кокошките^. 
• Кокошките снасят и мътят яйцата в изградени от хората гнезда, наречени полози. Много често обаче птиците снасят на други места, които смятат за подходящи или направо върху земята. В условията на интензивното птицевъдство това е неизгодно. Поради тази цел в полозите се поставят яйца от други кокошки или бутафорни яйца с цел птицата да се приучва къде да снася. 
• Звуците, които издават се изразяват в кукуригане на петлите. С това мъжките птици оповестяват територията си или кукуригат в случаи, когато са притеснени от външен фактор.
• След снасяне пък кокошките кудкудякат. В случаите, когато са притеснени от човек или животно, от което усещат заплаха птиците от всички възрасти издават характерен кудкудякащ звук издаващ безпокойство.
•  
•  
•  
•  
•  
  През зимата в кокошарника е достатъчно на всеки 10 кокошки да оставите по 2-3 гнезда за снасяне на яйца (през пролетта количеството на гнездата се увеличава). Няма значение от какъв материал да направени - те могат да бъдат дъсчени, сламени или от пръти, важното е в
  ГНЕЗДОТО ДА БЪДЕ ЗАСТЛАНО СЪС СЛАМА, А НЕ СЪС СЕНО
  защото сеното бързо се овлажнява и започва да мирише. Сламата в кокошарника трябва да се сменя често - поне 2 пъти седмично, за да не се заселят в гнездото насекоми. По същата причина
  СЛАМАТА В КОКОШАРНИКА ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕТЪРСВА ВСЕКИДНЕВНО
  и гнездото да се почиства. Оградете един от ъглите на кокошарника с дъски и насипете в преградката с височина 9-12 см
  СУХ ДРЕБЕН ПЯСЪК ЗА КЪПАНЕ НА КОКОШКИТЕ
  Към пясъка добавете дървесна пепел и сяра. В друг ъгъл, ограден с дъски, насипете едър пясък с камъчета, гасена вар и парченца въглища. Преди началото на яйцеснасянето прибавете и натрошени яйчени черупки и счукани тухли. Това подобрява храносмилането и е добра профилактична мярка при заболявания на гушата.