История на кокошката

Кокошка често се отнася до женско животно.Домашната кокошка е домашен представител на дивата банкивска кокошка, поради което днес е класифицирана като нейн подвид.
Доказателство за това е, че дивите и питомните представители могат да се размножават помежду си.
 Банкивската кокошка е класифицирана в род Кокошки обитаващи дивата природа от Индия на запад до Филипините на изток и от южен Китай на север до Индонезия на юг. 
Освен този вид към рода спадат още три:

•   сива кокошка (Gallus sonnerati)
•   цейлонска кокошка (Gallus lafayettei)
•   зелена кокошка (Gallus varius)

 Нов генетичен анализ доказва, че жълтата кожа на домашните кокошки се дължи на резултат от хибридизация на кокошките с дивата сива кокошка.Според традиционната представа в птицевъдството както се посочва в Енциклопедия Британика (2007): „Хората за първи път опитомяват кокошката от индивиди с индийски произход за да ги използват при бой с петли в Азия, Африка и Европа. В началото на опитомяването им почти не се е обръщало внимание на продуктивните качества за добивна на яйца или месо ...“
 Според едно от проучванията обаче се предполага, че първоначалното одомашняване на съвременните кокошки е станало на територията на днешен Тайланд.По-късно обаче допълнително породообразуване е възникнало на много места по света в Северна и Южна Америка, Европа, Близкия Изток и Африка.
Ранните места на отглеждане на домашни кокошки се идентифицират по наличните  на необичайно струпване на кости на места, извън естествените горски местообитания на банкивската кокошка. Кокошки се отглеждат от културите Яншао и Пейлиган в Китай през 6-5 хилядолетие пр.н.е.,а според някои данни от Виетнам там това става още през 7 хилядолетие пр.н.е.
Данни за отглеждане на кокошки през 3 хилядолетие пр.н.е. се наблюдават при археологическите разкопки в Харапа и Мохенджо-Даро в днешен Пакистан, а лингвистичният анализ показва, че кокошки отглеждат и австронезийските народи по време на тяхното разселване в Югоизточна Азия и Океания. На север отглеждането на кокошки се разпространява през Таримската котловина към Иран и през 3 хилядолетие пр.н.е. достига до Югоизточна Европа.В края на хилядолетието де стигат до Сирия, а в Египет се появяват в средата на 2 хилядолетие пр.н.е. но там до Елинистическата епоха те се използват главно за боеве с петли, а не за стопански цели.
Финикийците разпространяват кокошките в Средиземноморието, а в Западна Европа те достигат значително по-късно, през 1 хилядолетие пр.н.е. Отглеждането на кокошки нараства в Римската империя, но през Средновековието запада.Данните за разпространението на кокошките в Африка са оскъдни, като се предполага, че то протича в началото на 1 хилядолетие – най-старите находки са от около 5 век в Мали, Нубия, Източна и Южна Африка. Предполага се, че отглеждането на кокошки се разпространява чрез търговията в Индийския океан, долината на Нил и транссахарските пътища.
Въпросът за отглеждането на кокошки в Америка преди европейските завоевания е спорен, но наличието на породи със сини яйца, срещащи се само в Америка и Азия, подсказва, че първите американски кокошки имат азиатски произход.