Алтернативни са всички онези технологии, които се отличават от традиционната клетъчна система на отглеждане.
Към тях се отнася подовото отглеждане на кокошките носачки, което може да бъде организирано по два начина:
- Отглеждане на птиците върху дълбока несменяема постеля при равен под. При тази технология постелята е разположена равномерно по протежение на цялото помещение
- Две трети от подовата площ на помещението е заета от торова шахта, върху която се разполагат скари (дървени или пластмасови) или телена мрежа. Именно върху тази торова шахта се монтират хранилките, поилките и гнездата.
 |
Друга алтернативна технология за отглеждане на носачките е волиерната система. Тя дава възможност птиците да се движат свободно на няколко етажа (нива), които са оборудвани със скари (дървени, телени или пластмасови) и с вентилационна система за изсушаване на тора върху торовата лента. На долните етажи се монтира оборудването за хранене и поене, а горните се използват за почивка на птиците. В зависимост от типа на волиерната система гнездата могат да бъдат разположени в самата система или извън нея.
Холандската фирма Vencomatic (http://www.vencomatic.com) e пионер на пазара на алтернитавните системи за отглеждане на кокошки-носачки. Тук ще Ви представим 2 нейни системи:
Red –L система ; Съкращението Red –L означава система за хранене, поене, почивка и снасяне. Това е система второ поколение за кокошки носачки с открита веранда достъпна от всички нива и позволява по-висока плътност на птиците в сравнение с обикновените помещения. Обединените гнезда и възможността за движение на птиците в системата спомагат за свеждане до минимум броя на падналите на пода яйца. Специалният дизайн в комбинация с лесните възможности за излизане и 100% достъпност до подовото пространство позволява естествено поведение и добро благополучие на птиците.
| RED-L Второ поколение система за носачки, с патентован дизайн на кацалките е достъпна на всички нива и позволява по-голяма гъстота на птиците. Интегрирани гнезда и възможността за тренировка на птиците намалява подовите яйца до абсолютен минимум. Специалният дизайн комбиниран с лесните възможности за придвижване и налично 100% от подовото пространство позволяват естествено поведение на птиците.  |
|
   |
Водеща система в птицевъдството • Уникална патентована система система за кацане • Пригодима за всякаква широчина на сградите. • Дългогодишен опит в бранша • Естествено поведение с гнезда, линни за хранене и поене разположени на различни нива. Лесна за обслужване и ползване • Добър поглед към системата • Ниски разходи за поддръжка и почистване Отлични резултати. • Нисък процент на подови яйца • Повече първокачествени яйца • Самопочистващи се гнезда благодарение на подвижния под. • Висока носливлост |
Подово или волиерно с възможности за свободен излаз на птиците в дворно пространство Освен описаните по-горе алтернативни технологии за отглеждане на птиците в затворени помещения, носачките могат да се отглеждат подово или волиерно с възможности за свободен излаз на птиците до дворчета. В тези случай гъстотата на птиците е същата, като при подовото или волиерното отглеждане (9 кокошки на кв. м използваема площ), но допълнително е необходимо да се осигури 4 кв. м площ от дворното пространство за всяка носачка. Дворчетата трябва да разполагат с корита за поене и с навеси за подслон на птиците, които осигуряват защита не само от неблагоприятните климатични условия, но и от хищници. При използване на дворчета е важно да се знае, че сградите, в които се отглеждат носачките, трябва да имат отвори, разположени по цялата дължина, чрез които да се осигурява директен
Подово отглеждане
достъп на кокошките до откритите площи. Отворите трябва да са с височина минимум 35 см и широчина минимум 40 см.
Уголемени клетки
Микроклиматични параметри
Независимо от прилаганата технология, поради интензивността на използване на птиците е важно да се спазват определени микроклиматични параметри, които им осигуряват допълнителен комфорт. Температурата на въздуха в помещенията трябва да се поддържа в интервала между 15 - 25 °С, а влажността в рамките на 60 - 70%. Важно значение за протичане на нормалните физиологични процеси и предотвратяването на здравни проблеми при носачките оказват запрашеността и концентрацията на вредни газове, нивото на шума, продължителността и интензитета на осветлението. В зависимост от вида на сградата осветлението може да бъде:
- изкуствено - с интензивност през деня 3,5 - 4,0 W/m2, последвано от полумрак, чиято продължителност не е определена, но цели успокояване на кокошките. Периодът на пълна тъмнина заема 1 /3 от денонощието, през което време се осигурява почивка на кокошките и се предотвратяват здравни проблеми, като имуносупресия и очни аномалии;
- естествено - при този тип осветление прозорците на сградите трябва да са разположени така, че светлината да се разпространява еднакво върху пространството, на което са настанени кокошките.
Задължения на птицевъдите
За да се гарантира хуманното отношение при отглеждането на кокошките носачки, всеки един собственик на птицевъден обект, независимо от технологията на отглеждане, трябва да:
1. Използва компетентен и обучен персонал, който ежедневно наблюдава както птиците, така и функционирането и изправността на всички системи в помещението. Нормативната база изисква цялостна проверка на състоянието на птиците да се прави най-малко веднъж на ден от определен човек от персонала. При тази проверка гледачът наблюдава птиците внимателно, като обръща внимание на поява на признаци на заболяване и наранявания при всяка една кокошка, обръща внимание на телесното състояние, движенията на птиците, на състоянието на перушината, очите, кожата, човките, краката, стъпалата, пръстите и ноктите, гребените и менгушите. Внимание трябва да се обърне на наличието на външни паразити, състоянието на изпражненията, консумацията на храна и вода, растежа и яйце- снасянето. Препоръчително е тези цялостни проверки на състоянието на птиците да се правят два пъти на ден.
2. Осигурява достатъчно храна и вода. Хранилките и поилките трябва да се почистват лесно и да са разположени така, че да не се допуска разпиляване и замърсяване на храната и водата. Птиците трябва да имат свободен достъп до тях, като се избягва излишната конкуренция между тях и възможности за нараняване. При алтернативните технологии е необходимо да се осигури фронт на хранене минимум 10 см за кокошка при използване на линейни хранилки и най-малко 4 см за кокошка при кръгли хранилки.
При уголемените клетки
но всяка кокошка трябва да се осигури най-малко 12 см дължина за
хранене. За поене на кокошките могат да се използват улейни (2,5 см
поилен фронт на всяка кокошка), кръгови (1 см поилен фронт на всяка
кокошка) или нипелни поилки (една поилка за 10 птици).
Раздел I. Общи положения
Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. общите и специалните минимални изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки и системите за отглеждане;
2. задълженията на физическите и юридическите лица при прилагане на изискванията по т. 1;
3. задълженията на ветеринарномедицинските органи, свързани с контрола по спазване на изискванията по т. 1.
Чл. 2. Разпоредбите на наредбата не се прилагат за:
1. животновъдни обекти с по-малко от 350 кокошки носачки;
2. животновъдни обекти, които отглеждат кокошки за развъждане.
Чл. 3. (1) Системите за отглеждане на кокошки носачки са:
1. алтернативни;
2. за отглеждане в неуголемени клетки;
3. за отглеждане в уголемени клетки.
(2) Забранява се използването на системата по ал. 1, т. 2 от животновъдните обекти, въведени в експлоатация след 1. 1. 2003 г.
1. общите и специалните минимални изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки и системите за отглеждане;
2. задълженията на физическите и юридическите лица при прилагане на изискванията по т. 1;
3. задълженията на ветеринарномедицинските органи, свързани с контрола по спазване на изискванията по т. 1.
Чл. 2. Разпоредбите на наредбата не се прилагат за:
1. животновъдни обекти с по-малко от 350 кокошки носачки;
2. животновъдни обекти, които отглеждат кокошки за развъждане.
Чл. 3. (1) Системите за отглеждане на кокошки носачки са:
1. алтернативни;
2. за отглеждане в неуголемени клетки;
3. за отглеждане в уголемени клетки.
(2) Забранява се използването на системата по ал. 1, т. 2 от животновъдните обекти, въведени в експлоатация след 1. 1. 2003 г.
Раздел II. Общи изисквания към помещенията, в които се отглеждат кокошки носачки
Чл. 4. (1) Помещенията, в които се отглеждат кокошки носачки, отговарят на следните изисквания:
1. температура на въздуха - от 15 до 25 °С;
2. относителна влажност на въздуха - 60 - 70 %;
3. осигурена изкуствена вентилация, която поддържа скорост на движение на въздуха 0,2 - 0,3 m/s и гарантира оптимално ниво на запрашеност и концентрация на вредни газове, определени с технологичната програма;
4. осветление, осигурено при условията на ал. 2.
5. ниво на шум - не повече от 80 dB, като се избягва постоянният или внезапният шум;
6. вентилаторите, съоръженията за хранене и останалото оборудване са конструирани и поддържани по такъв начин, че да създават възможно най-малко шум;
7. помещенията, в които са разположени два и повече редове с клетки, разполагат с оборудване, което позволява инспектиране на всички редове без затруднения и улеснява изваждането на кокошките.
(2) Осветлението по ал. 1, т. 4 може да бъде:
1. изкуствено - с интензивност през деня 3,5 - 4,0 W/m2, последвано от полумрак с достатъчна продължителност за успокояване на кокошките, който преминава в непрекъснат период на тъмнина; периодът на тъмнина е с продължителност 1/3 от денонощието, за да се осигури почивка на кокошките и да се предотвратят здравни проблеми, като имуносупресия и очни аномалии;
2. естествено - при което прозорците са разположени така, че светлината се разпространява еднакво върху пространството, на което са настанени кокошките.
1. температура на въздуха - от 15 до 25 °С;
2. относителна влажност на въздуха - 60 - 70 %;
3. осигурена изкуствена вентилация, която поддържа скорост на движение на въздуха 0,2 - 0,3 m/s и гарантира оптимално ниво на запрашеност и концентрация на вредни газове, определени с технологичната програма;
4. осветление, осигурено при условията на ал. 2.
5. ниво на шум - не повече от 80 dB, като се избягва постоянният или внезапният шум;
6. вентилаторите, съоръженията за хранене и останалото оборудване са конструирани и поддържани по такъв начин, че да създават възможно най-малко шум;
7. помещенията, в които са разположени два и повече редове с клетки, разполагат с оборудване, което позволява инспектиране на всички редове без затруднения и улеснява изваждането на кокошките.
(2) Осветлението по ал. 1, т. 4 може да бъде:
1. изкуствено - с интензивност през деня 3,5 - 4,0 W/m2, последвано от полумрак с достатъчна продължителност за успокояване на кокошките, който преминава в непрекъснат период на тъмнина; периодът на тъмнина е с продължителност 1/3 от денонощието, за да се осигури почивка на кокошките и да се предотвратят здравни проблеми, като имуносупресия и очни аномалии;
2. естествено - при което прозорците са разположени така, че светлината се разпространява еднакво върху пространството, на което са настанени кокошките.
Раздел III. Задължения на собствениците и управителите на животновъдните обекти за отглеждане на кокошки носачки
Чл. 5. Собствениците и управителите на животновъдните обекти за отглеждане на кокошки носачки са длъжни да:
1. поддържат ежедневно хигиената в помещенията и клетките, без да предизвикват стрес при кокошките;
2. извършват редовно механично почистване и дезинфекция на помещенията, съоръженията и инвентара и винаги при подмяна на една партида кокошки с друга;
3. отстраняват ежедневно мъртвите кокошки и почистват изпражненията толкова често, колкото е необходимо;
4. проверяват здравословното състояние на животните най-малко веднъж дневно.
Чл. 6. (1) Не се допуска извършването на манипулации, които водят до осакатяване на кокошките по какъвто и да е начин.
(2) По преценка на ветеринарен лекар може да се подрязват човките на пилетата до 10-дневна възраст, предназначени за носачки, с цел да се предотвратят изкълваването на перата и канибализмът.
(3) Манипулацията по ал. 2 се извършва от ветеринарен лекар или ветеринарен техник.
1. поддържат ежедневно хигиената в помещенията и клетките, без да предизвикват стрес при кокошките;
2. извършват редовно механично почистване и дезинфекция на помещенията, съоръженията и инвентара и винаги при подмяна на една партида кокошки с друга;
3. отстраняват ежедневно мъртвите кокошки и почистват изпражненията толкова често, колкото е необходимо;
4. проверяват здравословното състояние на животните най-малко веднъж дневно.
Чл. 6. (1) Не се допуска извършването на манипулации, които водят до осакатяване на кокошките по какъвто и да е начин.
(2) По преценка на ветеринарен лекар може да се подрязват човките на пилетата до 10-дневна възраст, предназначени за носачки, с цел да се предотвратят изкълваването на перата и канибализмът.
(3) Манипулацията по ал. 2 се извършва от ветеринарен лекар или ветеринарен техник.
Раздел IV. Специални изисквания за хуманно отношение към кокошките носачки, отглеждани по алтернативните системи
Чл. 7. (1) Помещенията, в които се отглеждат кокошки носачки, разполагат със:
1. подове, конструирани по начин, който осигурява правилно положение на всички насочени напред пръсти на всеки крак;
2. линейни или кръгли хранилки, като при линейни хранилки е осигурена дължина на хранителния фронт най-малко 10 cm за кокошка, а при използване на кръгли хранилки - най-малко 4 cm за кокошка;
3. една от следните системи за поене:
а) улейни поилки за непрекъснато поене, които осигуряват 2,5 cm поилен фронт на всяка кокошка;
б) кръгови поилки, които осигуряват 1 cm поилен фронт на всяка кокошка;
в) нипелни поилки или чаши, като на всеки 10 кокошки се осигурява най-малко една нипелна поилка или чаша; когато поилките са поставени отвесно, всяка кокошка има достъп най-малко до две нипелни поилки или чаши;
4. най-малко едно гнездо за всеки седем кокошки; когато се използват групови гнезда, се осигурява най-малко 1 m2 гнездово пространство за максимум 120 кокошки;
5. кацалки без остри ръбове, които осигуряват най-малко 15 cm място за кацане на всяка кокошка; не се допуска кацалките да се поставят директно върху постелята; хоризонталното отстояние между две кацалки е най-малко 30 cm, а хоризонталното отстояние между кацалките и стената - най-малко 20 cm;
6. най-малко 250 cm2 подова повърхност с постеля на всяка кокошка, като повърхността с постеля заема най-малко 1/3 от подовата повърхност.
(2) Когато кокошките носачки могат свободно да се движат между различните нива в помещението, се спазват следните изисквания:
1. нивата не са повече от четири;
2. разстоянието между отделните нива е най-малко 45 cm, като поилките и хранилките се разполагат по такъв начин, че всички кокошки да имат достъп до тях;
3. всяко ниво е конструирано така, че да се предотврати падането на изпражненията на долните нива.
(3) Максималната гъстота на отглежданото стадо в помещенията е 9 кокошки на 1 m2 използваема площ.
Чл. 8. (1) Дворовете към помещенията, в които се отглеждат кокошките, отговарят на следните изисквания:
1. имат площ, съобразена с числеността на птичето стадо и характера на земята, с оглед да се предотврати всякакво контаминиране;
2. разполагат с корита за поене и с подслон, който осигурява защита от неблагоприятни климатични условия и хищници.
(2) Отворите, които осигуряват директен достъп на кокошките до дворовете се изграждат с минимални височини 35 cm и широчини 40 cm и се разполагат по цялата дължина на сградата. При всички случаи за стадо от 1000 кокошки се осигурява отвор с обща големина 2 m.
1. подове, конструирани по начин, който осигурява правилно положение на всички насочени напред пръсти на всеки крак;
2. линейни или кръгли хранилки, като при линейни хранилки е осигурена дължина на хранителния фронт най-малко 10 cm за кокошка, а при използване на кръгли хранилки - най-малко 4 cm за кокошка;
3. една от следните системи за поене:
а) улейни поилки за непрекъснато поене, които осигуряват 2,5 cm поилен фронт на всяка кокошка;
б) кръгови поилки, които осигуряват 1 cm поилен фронт на всяка кокошка;
в) нипелни поилки или чаши, като на всеки 10 кокошки се осигурява най-малко една нипелна поилка или чаша; когато поилките са поставени отвесно, всяка кокошка има достъп най-малко до две нипелни поилки или чаши;
4. най-малко едно гнездо за всеки седем кокошки; когато се използват групови гнезда, се осигурява най-малко 1 m2 гнездово пространство за максимум 120 кокошки;
5. кацалки без остри ръбове, които осигуряват най-малко 15 cm място за кацане на всяка кокошка; не се допуска кацалките да се поставят директно върху постелята; хоризонталното отстояние между две кацалки е най-малко 30 cm, а хоризонталното отстояние между кацалките и стената - най-малко 20 cm;
6. най-малко 250 cm2 подова повърхност с постеля на всяка кокошка, като повърхността с постеля заема най-малко 1/3 от подовата повърхност.
(2) Когато кокошките носачки могат свободно да се движат между различните нива в помещението, се спазват следните изисквания:
1. нивата не са повече от четири;
2. разстоянието между отделните нива е най-малко 45 cm, като поилките и хранилките се разполагат по такъв начин, че всички кокошки да имат достъп до тях;
3. всяко ниво е конструирано така, че да се предотврати падането на изпражненията на долните нива.
(3) Максималната гъстота на отглежданото стадо в помещенията е 9 кокошки на 1 m2 използваема площ.
Чл. 8. (1) Дворовете към помещенията, в които се отглеждат кокошките, отговарят на следните изисквания:
1. имат площ, съобразена с числеността на птичето стадо и характера на земята, с оглед да се предотврати всякакво контаминиране;
2. разполагат с корита за поене и с подслон, който осигурява защита от неблагоприятни климатични условия и хищници.
(2) Отворите, които осигуряват директен достъп на кокошките до дворовете се изграждат с минимални височини 35 cm и широчини 40 cm и се разполагат по цялата дължина на сградата. При всички случаи за стадо от 1000 кокошки се осигурява отвор с обща големина 2 m.
Раздел V. Специални изисквания към клетките, които се използват при системите за отглеждане на кокошки носачки в неуголемени клетки
1. свободната площ за всяка кокошка в
клетката е не по-малка от 550 cm2, измерени като хоризонтална
повърхност, която да може да се ползва без ограничения;
2. прегъващите пластини за предпазване на яйцата се разполагат извън площта по т. 1;
3. дължината на хранителния фронт за всяка кокошка е не по-малка от 10 cm, като е осигурена възможност хранителната система да се ползва без ограничения;
4. във всяка клетка има най-малко две нипелни поилки или поилни чаши или улейна поилка за постоянно поене с дължина на поилния фронт не по-малка от 10 cm за всяка кокошка;
5. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2008 г., в сила от 8.07.2008 г.) подовете са конструирани по начин, който осигурява правилно положение и опора на всеки от насочените напред пръсти на всеки крак на кокошките и е с максимален наклон 8°; когато за подово покритие се използват материали, различни от правоъгълна метална мрежа, наклонът на пода може да бъде до 14 %;
6. височината им е най-малко 40 cm за 65 % от площта и най-малко 35 cm за останалата площ на клетката;
7. използваните материали не нараняват кокошките;
8. размерът на вратичката на клетката е с големина, която позволява изваждане на кокошката без болка и нараняване;
9. конструирани са по начин, който не позволява излизане на кокошките;
10. имат монтирани подходящи приспособления за естествено изтриване на ноктите на кокошките.
2. прегъващите пластини за предпазване на яйцата се разполагат извън площта по т. 1;
3. дължината на хранителния фронт за всяка кокошка е не по-малка от 10 cm, като е осигурена възможност хранителната система да се ползва без ограничения;
4. във всяка клетка има най-малко две нипелни поилки или поилни чаши или улейна поилка за постоянно поене с дължина на поилния фронт не по-малка от 10 cm за всяка кокошка;
5. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2008 г., в сила от 8.07.2008 г.) подовете са конструирани по начин, който осигурява правилно положение и опора на всеки от насочените напред пръсти на всеки крак на кокошките и е с максимален наклон 8°; когато за подово покритие се използват материали, различни от правоъгълна метална мрежа, наклонът на пода може да бъде до 14 %;
6. височината им е най-малко 40 cm за 65 % от площта и най-малко 35 cm за останалата площ на клетката;
7. използваните материали не нараняват кокошките;
8. размерът на вратичката на клетката е с големина, която позволява изваждане на кокошката без болка и нараняване;
9. конструирани са по начин, който не позволява излизане на кокошките;
10. имат монтирани подходящи приспособления за естествено изтриване на ноктите на кокошките.
Раздел VI. Специални изисквания към клетките, които се използват при системите за отглеждане на кокошки носачки в уголемени клетки
Чл. 10. (1) Уголемените клетки, в които се отглеждат кокошки носачки, отговарят на следните изисквания:
1. общата им площ е не по-малка от 2000 cm2;
2. за всяка кокошка е осигурена най-малко 750 cm2 площ в клетката, от които 600 cm2 използваеми;
3. височината на клетката извън използваемата площ е най-малко 20 cm във всяка точка;
4. в клетката има гнезда;
5. в клетката има постеля, която прави кълването и ровенето възможни;
6. клетката е съоръжена с подходящи кацалки с дължина най-малко 15 cm за кокошка;
7. осигурена е дължина на хранителния фронт за всяка кокошка - не по-малка от 12 cm, която може да се ползва без затруднения;
8. налице е подходяща система за поене, съобразена с размера на стадото; при използване на нипелни поилки или поилни чаши в обсега на всяка кокошка има най-малко две нипелни поилки или чаши;
9. в клетките са монтирани подходящи приспособления за естествено изтриване на ноктите на кокошките;
10. размерът на вратичката на клетката е с големина, която позволява изваждане на кокошките без болка и нараняване;
11. конструирани са по начин, който не позволява излизане на кокошките.
(2) Широчината на пътеката между два съседни реда от клетки е най-малко 90 cm, като разстоянието между пода на сградата и дъното на първия ред клетки е най-малко 35 cm.
1. общата им площ е не по-малка от 2000 cm2;
2. за всяка кокошка е осигурена най-малко 750 cm2 площ в клетката, от които 600 cm2 използваеми;
3. височината на клетката извън използваемата площ е най-малко 20 cm във всяка точка;
4. в клетката има гнезда;
5. в клетката има постеля, която прави кълването и ровенето възможни;
6. клетката е съоръжена с подходящи кацалки с дължина най-малко 15 cm за кокошка;
7. осигурена е дължина на хранителния фронт за всяка кокошка - не по-малка от 12 cm, която може да се ползва без затруднения;
8. налице е подходяща система за поене, съобразена с размера на стадото; при използване на нипелни поилки или поилни чаши в обсега на всяка кокошка има най-малко две нипелни поилки или чаши;
9. в клетките са монтирани подходящи приспособления за естествено изтриване на ноктите на кокошките;
10. размерът на вратичката на клетката е с големина, която позволява изваждане на кокошките без болка и нараняване;
11. конструирани са по начин, който не позволява излизане на кокошките.
(2) Широчината на пътеката между два съседни реда от клетки е най-малко 90 cm, като разстоянието между пода на сградата и дъното на първия ред клетки е най-малко 35 cm.
Раздел VII. Въвеждане в експлоатация, регистрация и контрол на животновъдни обекти за отглеждане на кокошки носачки
Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.)
Собствениците на животновъдни обекти за отглеждане на кокошки носачки
са длъжни да регистрират обекта по реда на чл. 137 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).
(2) На регистрираните животновъдни обекти по ал. 1 се издава удостоверение за регистрация.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., бр. 61 от 2008 г., в сила от 8.07.2008 г.) При регистрацията всеки обект по ал. 1 получава ветеринарен регистрационен номер, който се състои от 8 символа - цифрата, посочваща метода на отглеждане съгласно ал. 6, инициалите "BG", кода на областта (от 01 до 28) и поредния номер на обекта при първоначалното му вписване в регистрите на РВМС.
(4) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) За идентифицирането на отделни групи животни, отглеждани в рамките на същия обект, ветеринарният регистрационен номер се формира, както следва:
1. за животни, отглеждани в самостоятелна сграда в рамките на същия обект към номера по ал. 3, след цифрите на поредния номер на обекта се добавя малка буква на кирилица, указваща отделната сграда;
2. за животни, отглеждани по различни методи, отделните сгради, с различни методи на отглеждане, получават еднакъв пореден номер съгласно ал. 3 и различни кодове съгласно ал. 6.
(5) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Инициалите на държавите - членки на ЕС, във ветеринарните регистрационни номера на обектите за кокошки носачки, регистрирани на тяхна територия, са изброени в приложение № 1.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Методът на отглеждане, който се използва в обекта, се обозначава със следните цифрови кодове:
1. свободно отглеждане - 1;
2. подово отглеждане в закрити помещения - 2;
3. клетъчно отглеждане - 3;
4. биологично производство - 0.
(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Ветеринарният регистрационен номер може да бъде използван и за други цели освен по тази наредба. Той се дава еднократно и остава постоянен.
(8) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) В РВМС се поддържа регистър за всеки животновъден обект за отглеждане на кокошки носачки с цел проследяване на яйцата, пуснати на пазара, който съдържа данни за:
1. обекта - име на обекта; адрес;
2. физическото лице, пряко отговорно за животните (гледач) - име, адрес, регистрационен/нни номер/а на други обекти за кокошки носачки, управлявани или собственост на гледача;
3. собственика на обекта, в случай че е различен от гледача - име, адрес, регистрационен/нни номер/а на други обекти за кокошки носачки, управлявани или собственост на гледача;
4. допълнителна информация за обекта: метод на отглеждане според кодовете по ал. 6, максимален капацитет на обекта в брой птици, които могат да бъдат отглеждани едновременно; ако се използват повече методи на отглеждане, се посочва допълнително максималният брой птици за всеки метод.
(9) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Всички промени в регистъра се изпращат в централното управление на НВМС без закъснение и регистърът незабавно се актуализира след получаване на информацията за настъпилите промени в него.
Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) С цел проследяване на яйцата, пуснати на пазара за консумация от човек, НВМС незабавно изпраща информация до компетентните ветеринарни власти на държавите - членки на ЕС, за данните от регистъра по чл. 11, ал. 8 и настъпилите промени в него.
Чл. 11б. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Забранява се отглеждането на кокошки носачки и пускането на пазара на яйца от тях в обекти, които не са регистрирани и получили ветеринарен регистрационен номер по реда на чл. 11.
(2) Контролът по спазването на ал. 1 се осъществява от органите на НВМС.
Чл. 12. (1) Контролните органи на НВМС осъществяват контрол върху животновъдните обекти чрез извършване на проверки за спазване изискванията на наредбата.
(2) Собствениците и управителите на животновъдни обекти осигуряват достъп на контролните органи до всички места, където се отглеждат кокошките, и им предоставят цялата документация, необходима за осъществяване на контрола.
(3) Проверките по ал. 1 се извършват самостоятелно, едновременно с проверки с друга цел или по сигнал за нарушения.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя необходимото обучение по изискванията на наредбата на собственици, ръководители и персонала в обектите за кокошки носачки.
Чл. 13. (1) При констатиране на нарушения по изискванията на наредбата контролните органи на НВМС:
1. издават задължителни предписания, в които посочват срок за отстраняване на нарушенията;
2. когато нарушенията не бъдат отстранени в определения по т. 1 срок, контролните органи разпореждат спиране на експлоатацията на обекта за срок, определен по тяхна преценка, но не по-дълъг от 6 месеца;
3. правят предложение до директора на РВМС, на чиято територия се намира обектът, да заличи регистрацията му и обезсили издаденото удостоверение;
4. налагат административно наказание и предприемат административни мерки по реда на ЗВД.
(2) Мярката по ал. 1, т. 3 се налага само в случаите, когато нарушенията не бъдат отстранени след изтичане на 6-месечния срок по ал. 1, т. 2 или при доказани системни и/или груби нарушения на изискванията по тази наредба.
(3) След отстраняване на нарушенията контролният орган по молба на собственика отменя разпореждането за спиране на експлоатацията на обекта по ал. 1, т. 2.
(4) Животновъден обект, чиято регистрация е заличена, може да бъде регистриран отново по общия ред, предвиден в ЗВД.
Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Ежегодно до 15 януари РВМС изпращат в НВМС обобщена информация за направените проверки за хуманно отношение към кокошките носачки за предходната година, която се нанася в таблицата на приложение № 2.
Чл. 15. (1) Националната ветеринарномедицинска служба оказва съдействие на представители на Европейската комисия при извършване на проверки в Република България за спазване на изискванията по тази наредба.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба предприема необходимите мерки за изпълнение на препоръките на Европейската комисия, направени след завършване на проверките по ал. 1.
(2) На регистрираните животновъдни обекти по ал. 1 се издава удостоверение за регистрация.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., бр. 61 от 2008 г., в сила от 8.07.2008 г.) При регистрацията всеки обект по ал. 1 получава ветеринарен регистрационен номер, който се състои от 8 символа - цифрата, посочваща метода на отглеждане съгласно ал. 6, инициалите "BG", кода на областта (от 01 до 28) и поредния номер на обекта при първоначалното му вписване в регистрите на РВМС.
(4) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) За идентифицирането на отделни групи животни, отглеждани в рамките на същия обект, ветеринарният регистрационен номер се формира, както следва:
1. за животни, отглеждани в самостоятелна сграда в рамките на същия обект към номера по ал. 3, след цифрите на поредния номер на обекта се добавя малка буква на кирилица, указваща отделната сграда;
2. за животни, отглеждани по различни методи, отделните сгради, с различни методи на отглеждане, получават еднакъв пореден номер съгласно ал. 3 и различни кодове съгласно ал. 6.
(5) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Инициалите на държавите - членки на ЕС, във ветеринарните регистрационни номера на обектите за кокошки носачки, регистрирани на тяхна територия, са изброени в приложение № 1.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Методът на отглеждане, който се използва в обекта, се обозначава със следните цифрови кодове:
1. свободно отглеждане - 1;
2. подово отглеждане в закрити помещения - 2;
3. клетъчно отглеждане - 3;
4. биологично производство - 0.
(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Ветеринарният регистрационен номер може да бъде използван и за други цели освен по тази наредба. Той се дава еднократно и остава постоянен.
(8) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) В РВМС се поддържа регистър за всеки животновъден обект за отглеждане на кокошки носачки с цел проследяване на яйцата, пуснати на пазара, който съдържа данни за:
1. обекта - име на обекта; адрес;
2. физическото лице, пряко отговорно за животните (гледач) - име, адрес, регистрационен/нни номер/а на други обекти за кокошки носачки, управлявани или собственост на гледача;
3. собственика на обекта, в случай че е различен от гледача - име, адрес, регистрационен/нни номер/а на други обекти за кокошки носачки, управлявани или собственост на гледача;
4. допълнителна информация за обекта: метод на отглеждане според кодовете по ал. 6, максимален капацитет на обекта в брой птици, които могат да бъдат отглеждани едновременно; ако се използват повече методи на отглеждане, се посочва допълнително максималният брой птици за всеки метод.
(9) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Всички промени в регистъра се изпращат в централното управление на НВМС без закъснение и регистърът незабавно се актуализира след получаване на информацията за настъпилите промени в него.
Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) С цел проследяване на яйцата, пуснати на пазара за консумация от човек, НВМС незабавно изпраща информация до компетентните ветеринарни власти на държавите - членки на ЕС, за данните от регистъра по чл. 11, ал. 8 и настъпилите промени в него.
Чл. 11б. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Забранява се отглеждането на кокошки носачки и пускането на пазара на яйца от тях в обекти, които не са регистрирани и получили ветеринарен регистрационен номер по реда на чл. 11.
(2) Контролът по спазването на ал. 1 се осъществява от органите на НВМС.
Чл. 12. (1) Контролните органи на НВМС осъществяват контрол върху животновъдните обекти чрез извършване на проверки за спазване изискванията на наредбата.
(2) Собствениците и управителите на животновъдни обекти осигуряват достъп на контролните органи до всички места, където се отглеждат кокошките, и им предоставят цялата документация, необходима за осъществяване на контрола.
(3) Проверките по ал. 1 се извършват самостоятелно, едновременно с проверки с друга цел или по сигнал за нарушения.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя необходимото обучение по изискванията на наредбата на собственици, ръководители и персонала в обектите за кокошки носачки.
Чл. 13. (1) При констатиране на нарушения по изискванията на наредбата контролните органи на НВМС:
1. издават задължителни предписания, в които посочват срок за отстраняване на нарушенията;
2. когато нарушенията не бъдат отстранени в определения по т. 1 срок, контролните органи разпореждат спиране на експлоатацията на обекта за срок, определен по тяхна преценка, но не по-дълъг от 6 месеца;
3. правят предложение до директора на РВМС, на чиято територия се намира обектът, да заличи регистрацията му и обезсили издаденото удостоверение;
4. налагат административно наказание и предприемат административни мерки по реда на ЗВД.
(2) Мярката по ал. 1, т. 3 се налага само в случаите, когато нарушенията не бъдат отстранени след изтичане на 6-месечния срок по ал. 1, т. 2 или при доказани системни и/или груби нарушения на изискванията по тази наредба.
(3) След отстраняване на нарушенията контролният орган по молба на собственика отменя разпореждането за спиране на експлоатацията на обекта по ал. 1, т. 2.
(4) Животновъден обект, чиято регистрация е заличена, може да бъде регистриран отново по общия ред, предвиден в ЗВД.
Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Ежегодно до 15 януари РВМС изпращат в НВМС обобщена информация за направените проверки за хуманно отношение към кокошките носачки за предходната година, която се нанася в таблицата на приложение № 2.
Чл. 15. (1) Националната ветеринарномедицинска служба оказва съдействие на представители на Европейската комисия при извършване на проверки в Република България за спазване на изискванията по тази наредба.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба предприема необходимите мерки за изпълнение на препоръките на Европейската комисия, направени след завършване на проверките по ал. 1.
Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Кокошка носачка" е кокошка над 18-седмична възраст от вида "Галус Галус", която се отглежда за добив на яйца за консумация.
2. "Клетка" е затворено от всички страни чрез решетъчна конструкция пространство, свързано в кафезна система, предназначена за отглеждане на кокошки носачки.
3. "Гнездо" е отделно обособено пространство за снасяне на яйца, чиито подови компоненти не съдържат метална мрежа, която може да влезе в контакт с птиците. Гнездото може да бъде индивидуално за всяка кокошка или групово за група кокошки.
4. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) "Използваема площ" е тази площ, която се предоставя за използване от кокошките и е с широчина най-малко 30 cm, височина най-малко 45 cm и с наклон на пода не повече от 14 %. Площта на гнездата не се счита за използваема площ.
5. "Постеля" е всеки ронлив материал, който не е вреден за здравето на кокошките и се използва за застилане на подовата повърхност, като дава възможност на кокошките да удовлетворяват етологичните си нужди.
2. "Клетка" е затворено от всички страни чрез решетъчна конструкция пространство, свързано в кафезна система, предназначена за отглеждане на кокошки носачки.
3. "Гнездо" е отделно обособено пространство за снасяне на яйца, чиито подови компоненти не съдържат метална мрежа, която може да влезе в контакт с птиците. Гнездото може да бъде индивидуално за всяка кокошка или групово за група кокошки.
4. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) "Използваема площ" е тази площ, която се предоставя за използване от кокошките и е с широчина най-малко 30 cm, височина най-малко 45 cm и с наклон на пода не повече от 14 %. Площта на гнездата не се счита за използваема площ.
5. "Постеля" е всеки ронлив материал, който не е вреден за здравето на кокошките и се използва за застилане на подовата повърхност, като дава възможност на кокошките да удовлетворяват етологичните си нужди.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. Въведените в експлоатация
животновъдни обекти преди 1.1.2003 г. могат да използват системата по
чл. 3, ал. 1, т. 2 до 31.XII.2011 г.
§ 3. Животновъдните обекти за отглеждане на
кокошки носачки по алтернативните системи, одобрени до 1 януари 2003 г.,
следва да се приведат в съответствие с изискванията, посочени в раздел
III, в срок до 31.XII.2006 г.
§ 4. За неуредените с тази наредба случаи се
прилагат разпоредбите на Наредбата за защита и хуманно отношение към
селскостопанските животни.
§ 5. Тази наредба се издава на основание чл.
149, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и отменя Наредба
№ 13 от 2002 г. за минималните изисквания за хуманно отношение при
отглеждане на кокошки носачки (ДВ, бр. 48 от 2002 г.).
§ 6. Тази наредба влиза в сила от 1 май 2006 г.
§ 7. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Тази
наредба въвежда Директива на Съвета 1999/74/ЕС от 19 юли 1999 г.,
формулираща минималните стандарти за защита на кокошките носачки,
Директива на Комисията 2002/4/EC от 30.I.2002 г. за регистрация на
обектите, отглеждащи кокошки носачки, обхванати от Директива на Съвета
1999/74/ЕС и Директива 2006/83/ЕС от 23 октомври 2006 г., изменяща
Директива на Комисията 2002/4/ЕС от 30.I.2002 г. за регистрация на
обектите, отглеждащи кокошки носачки, обхванати от Директива на Съвета
1999/74/ЕС, поради присъединяването на България и Румъния.
България с волни еврококошки от юни
Глобяват "Кауфланд" с 10 бона заради немаркирани яйца
Волни и доволни кокошки. Снимка: Булфото
|
Земеделският
министър Мирослав Найденов обяви, че има уверенията на браншовите
сдружение на производителите на яйца и на Българската агенция по
безопасност на храните, че до края на май изискванията на ЕС ще бъдат
изпълнени.
А изискванията са: свободно отглеждане на кокошките, а не както сега в
клетки, чесала за нокти, вана, където да се къпят, и перденца, зад
които да снасят.Към момента около 500 000 български кокошки носачки от 2 800 000 се отглеждат в клетки, които не отговарят на евроизискванията, обяви Найденов.
14 страни в Европейския съюз, сред които и България, не са успели да постигнат изискванията и преди дни ЕК уведоми официално, че стартира наказателна процедура.
В тези страни продължават да се отглеждат кокошки носачки при условия, неотговарящи на регламента за хуманно отношение, който влезе в сила от 1 януари 2012 г.
"Миналата година група страни, включително и България, поискахме удължаване на сроковете, но ЕК отказа. За да се избегнат санкциите, Брюксел негласно дава краен срок до края на юли", каза министър Найденов.
Той обаче допълни, че е възложил на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) да се приведем в ред не до края на юли, а до края на май.
До края на срока яйцата от кокошки, отглеждани в клетки, които не отговарят на изискванията, трябва да отиват за друга преработка – яйчен прах или да влизат в козметиката.
"Не могат да се предлагат на пазара такива яйца. На българския пазар има констатирани опити да се продават яйца от такива кокошки. В Кауфланд – се предлагат миксирани яйца – отговарящи на изискванията и неотговарящи, внос от Полша. Яйцата с червена точка – продажбата им е абсолютно забранена. В кутията има яйца и без всякаква маркировка.
Яйцата по нищо не се различават и не вредят, но това е нарушаване на регламента и води до нелоялна конкуренция – яйцата от другите клетки са с около 2 евроцента по-евтини. По този начин те убиват нашата индустрия", отсече Найденов.
Заради нарушенията веригата "Кауфланд" ще бъде санкционирана с най-високата глоба, предвидена в закона - 10 000 лв.
Земеделец №1 бе категоричен, че евентуални по-високи цени на яйцата от свободни кокошки няма да се дължат на новите изисквания.
"Цените на яйцата не ги определя българският производител. Това се определя от европейския пазар", допълни и Иван Ангелов, производител на яйца от Пещера и член на Асоциацията на земеделските производители.
"Нашите цени са драстично по-ниски спрямо цените в Западна Европа. В момента България напълно може да задоволява вътрешния пазар", категоричен бе той.
http://www.jivdom.info/forum/index.php?showtopic=2049
За да отглеждаш кокошки, трябва да имаш заградено пространство около 50 -
100кв.м, където кокошките да пасат и в това пространство един сандък
или зидана къщичка с обем около 1/2 куб.м., където да спят. Къщичката
трябва да има вратичка, която да се затваря вечер, след като кокошките
се приберат. Доброто проветрение е задължително, но пролуките трябва да
са малки, за да не може да се промъкне невестулка. Отделно от къщичката
за спане, трябва да се наслагат други сандъци или касетки със слама,
където кокошките да снасят. Тези полози трябва да се наслагат на скришни
места- по земята, под и около храсти, клони и тръни, за да се чувстват
кокошките спокойни докато снасят и да предпочитат именно полозите, а не
да снасят където им падне. В същото време, при дъжд, полозите трябва да
са сухи (да има покривче над тях). Оградата на кокошарника е желателно
да е мрежа с височина мин. 1,50м. С огради плетени от клони не съм
експериментирал и не знам до колко ще са ефективни. За 1 семейство
вегетарианци препоръчвам не повече от 3 кокошки от едрите породи + 1
петел. При това положение ще събираш по 2-3 яйца/ ден през летните
месеци и по 1 през зимата. Тези породи са изгубили инстикта си за мътене
и за да може периодически да се подновява популацията им, трябва да си
вземеш още 3 кокошки от породите "джинка" + 1 петел от същата порода.
Това са още 1-2 яйца дневно през лятото и 0 през зимата. Джинките не
снасят през зимните месеци. За това кокоше стадо ще ти трябват около 5-6
кочана царевица на ден и около 200г жито. Ядат едновременно и царевица и
жито, като през зимата се набляга на царевицата. Дворчето на кокошките
трябва да е обрасло с трева и бурени, а също да има и множество храсти -
лески, френско грозде, шипки, плодни дървета - черница и вишна.
Гъсталаците са необходими за да се крият кокошките, когато видят хищна
птица. Те инстинктивно се набутват в най-гъстото и там се чувстват в
безопасност. Хищните птици не могат да ги атакуват в гъстите храсти.
Тревите , бурените и плодовете допълват менюто на кокошките.
Джинките като видят 10 яйца на куп се разквацват - т.е. удря ги хормона, вдигат си телесната температура, спират да снасят и лягат върху яйцата да мътят. В този момент им се взимат техните малки яйца и им се слагат яйца от едрите кокошки. След около 21 - 22 дни се излюпват пилета. Като стигнеш до този момент - пиши. Тогава ще обясня как се отглеждат пилетата.
Пропуснах да спомена, че джинките летят и за тях е необходима по-висока ограда или волиера. Аз моите ги напъхах във волиера, иначе няма спасение. Те са навсякъде и най-вече пред вратата на дома (защото там се чувстват най-сигурно) и в зеленчуковата градина.
За да ги накараш да ровят на определено място, трябва да им го оградиш , макар и с временна ограда и да насипеш там слама или дървесни кори. Тогава стават като почвени фрези. Обработват и почистват идеално горните 10 см на почвата. Лошото е, че унищожават и дъждовните червеи. След това обаче, за да засадиш нещо на това място, повече не трябва да има кокошки. В овощна градина могат да се ползват постоянно за поддържане на чиста почвена повърхност. Просто трябва да се мулчира почвата и това ги стимулира да ровят.
За да ги опазиш от лисици и чакали, трябва да има отвързано куче, особено нощем. Вързаното куче не ги впечатлява много, а лисицата е толкова хитро животно, че винаги успява да си отмъкне по 1-2 кокошки годишно. За да се научи кучето да пази кокошките, трябва тях да ги храниш преди кучето( и пред очите му). От време на време може да даваш от храната на кучето (пред очите му) на кокошките. Така кучето научава, че в приоритетите на човека, кокошките стоят преди него, и съответно то пази всичко което е на стопанина му. Е... желателно е кучето да не е птичарска порода или ягтериер, щото тогава ще е проблематично.
С патиците и гъските положението е аналогично, като се добави това, че тези птици наблягат много на тревата и по-малко на зърното. Това ги прави отлични плевачи, но не и за градина. Има ли езерце, те задължително ще са в езерцето и водата на езерцето ще стане мръсна и с цвета на боза.
Желая ти успех.
Джинките като видят 10 яйца на куп се разквацват - т.е. удря ги хормона, вдигат си телесната температура, спират да снасят и лягат върху яйцата да мътят. В този момент им се взимат техните малки яйца и им се слагат яйца от едрите кокошки. След около 21 - 22 дни се излюпват пилета. Като стигнеш до този момент - пиши. Тогава ще обясня как се отглеждат пилетата.
Пропуснах да спомена, че джинките летят и за тях е необходима по-висока ограда или волиера. Аз моите ги напъхах във волиера, иначе няма спасение. Те са навсякъде и най-вече пред вратата на дома (защото там се чувстват най-сигурно) и в зеленчуковата градина.
За да ги накараш да ровят на определено място, трябва да им го оградиш , макар и с временна ограда и да насипеш там слама или дървесни кори. Тогава стават като почвени фрези. Обработват и почистват идеално горните 10 см на почвата. Лошото е, че унищожават и дъждовните червеи. След това обаче, за да засадиш нещо на това място, повече не трябва да има кокошки. В овощна градина могат да се ползват постоянно за поддържане на чиста почвена повърхност. Просто трябва да се мулчира почвата и това ги стимулира да ровят.
За да ги опазиш от лисици и чакали, трябва да има отвързано куче, особено нощем. Вързаното куче не ги впечатлява много, а лисицата е толкова хитро животно, че винаги успява да си отмъкне по 1-2 кокошки годишно. За да се научи кучето да пази кокошките, трябва тях да ги храниш преди кучето( и пред очите му). От време на време може да даваш от храната на кучето (пред очите му) на кокошките. Така кучето научава, че в приоритетите на човека, кокошките стоят преди него, и съответно то пази всичко което е на стопанина му. Е... желателно е кучето да не е птичарска порода или ягтериер, щото тогава ще е проблематично.
С патиците и гъските положението е аналогично, като се добави това, че тези птици наблягат много на тревата и по-малко на зърното. Това ги прави отлични плевачи, но не и за градина. Има ли езерце, те задължително ще са в езерцето и водата на езерцето ще стане мръсна и с цвета на боза.
Желая ти успех.
Волиерно отглеждане при кокошки носачки
23 Октомври 2012
През последните години една от най–интересните алтернативи на
клетъчните технологии е волиерната система за отглеждане на кокошки
носачки. Този метод се проучва и разработва от 1990 г. и представлява
метални конструкции, сходни по – размер и етажи с традиционните клетъчни
батерии. Основната разлика е в липсата на отделни клетки. Птиците се да
виждат свободно по всички етажи, включително и по пода на помещението.
Хранилките и поилките са разположени по етажите.
Осветлението е на две нива: едното е горно – над пътеките, осигуряващо
светлина по етажите, и долно – подържащо висока интензивност на
осветление на нивото на пода с цел да се предотвратява снасянето на яйца
извън гнездата (по пода).
Вентилационната система не се различава от тази, която се прилага при
други технологии. Най – подходяща е тунелната вентилация с вентилатори,
разположени на тясната далечна страна на помещението и реголеруеми
входящи вентилационни отвори по двете дълги стени на помещението.
Съвременните технологии за волиерно отглеждане обединяват по най–добър
начин отделните технологични елементи – многоетажност, оптимално
разположение на оборудването, контрол на околните условия др. Птиците
имат възможност за летене, да се къпят в пясъчни бани и други.
Волиерната система дава възможност на 1 кв/м да се отглеждат по 9
носачки. Също така трябва да се изкаже мнение и за методите на
отглеждането. Те са два основни вида – екстензивни и интензивни. През
първите седмици след излюпването пилетата се отглеждат в топли помещения
с допълнително облъчване с инфрачервени лампи. През първата седмица
температурата до топлинният източник е 30 – 32 C º. Всяка следваща седмица температурата се понижава с 3 – 4 Cº.
При традиционното отглеждане този проблем не възниква, тъй като с
изкуствено затопляне с нагревателна лампа пилетата се преместват в
отделен, специален затоплен пилчарник. Ярките се отглеждат в малки
помещения с нормална температура в които се поставят кацалки – 1 м за 6 –
8 ярки. Фуражът се залага в
специални хранилки. Птичарниците за пилета и ярки се правят лесно
преносими и с възможност за бързо демонтиране.
Носачките се отглеждат в помещение, които през зимата не изстиват бързо
и запазват почти постоянна подходяща температура, необходима за редовно
снасяне на яйца. Добре е помещението за носачки да е отделено от
останалите. Подът се покрива с пясък, ситна слама или дървени
стърготини. В помещението се поставят гнезда, кацалки, ръчни или
автоматични хранилки, съдове за вода и панички с едър пясък. Птичарникът
със сектор за отпадъците имат всички необходими съоражения. В него
носачките се хранят, почиват и имат достъп до гнездата. Птичарникът със
скара за отпадъците е по разпространен и удобен. На носачка се осигурява
по 5 кв. метра незатревена и 10 кв. метра площ от двора , която е
затревена. Относно отглеждането на пилетата е ясно, че най – добри
резултати при отглеждането им се получават, когато се излюпват през
март, април и май. През останалите месеци отглеждането може да е
успешно, ако се осигурят необходимите условия.
Грижите за пилетата започват още с подготовката на помещението.
Помещението предварително се ремонтира, основно се почиства и
дезинфекцира, особено ако в него преди това са отглеждани пилета.
Дезинфекцията се извършва, като подът, стените и таванът се обливат с
3 % разтвор на сода каустик, от които на 1 кв. метър се изразходва по 1
л. След дезинфекцията цялото помещение се напръсква с 5 % разтвор на
гасена вар. След като изсъхне, помещението се застила със ситно нарязана
слама, по – едри дървени стърготини или едро смлени (1 – 2 см)
царевични какалашки. Добре е след залагането на постелята и поставянето
на хранилките и поилките, но преди зареждането на храната и водата, да
се направи обща фумигация на помещението с 30 мг формалин и 20 гр.
калиев перманганат на 1 кв. метър от помещението. При използването на
електромайки или инфрачервени лампи оптималните температури на
отглеждане се подържат само над тях, а температурата в помещението е по –
ниска. Например в началото на отглеждането под майките се подържа
температура 30 – 32 C º, а в помещението 23 – 25 C
º. Посочените оптимални температури са ориентировъчни и се измерват с
термометри, поставени в помещението на равнището на пилетата.
Едновременно с това се подържа и определена влажност – през първите две
седмици тя е 65 – 70 %, а след тази възраст 55 – 60 %. Високата влажност
води до появата на гнилостни процеси, влошава качеството на въздуха и
др. По отношение на скоростта на движение на въздуха – 0,3 м/сек за
малки пилета, а при младите пилета и кокошки – 0,5 – 0,8 м/сек. Когато с
увеличаване на възрастта на пилетата няма възможност за разреждането
им, първоначално не бива да се поставят повече от 15 – 20 птици на 1 кв.
метър. Светлината е важен фактор за развитието на малките пилета. При
отглеждането на по – голям брои пилета се препоръчва през първите
седмици светлинният ден да е до 20 часа. От третата седмица светлинният
ден се намалява с 40 мин. седмично, докато достигне 8 – 9 часа към 120 –
130 – дневна възраст.
Отглеждане
на подрастващи родители носачки и родители от яйценосно направление.
Подрастващите родители и родителите от яйценосно направление се
отглеждат основно на дълбока несменяема постеля, а също за родителите
подово върху скаров под. Фазите на отглеждане са няколко – първа фаза
подрастващи родители и втора фаза родители. При отглеждането на
несменяема постеля, подрастващите родители се отглеждат при гъстота 10 –
11 броя кв. метър в случаите на контролиран микроклимат и 7 – 8 броя на
кв. метър в по – примитивните случаи. Отглеждането на подрастващи и
продуктивни носачки – в практиката се е наложило двуфазното отглеждане:
от първия ден до 15 – 17 седмица категория подрастващи носачки и след
това до края на продуктивното използване – категория продуктивни
носачки. През двете фази птиците се отглеждат в различни сгради или
центрове. При отглеждане на дълбока несменяема постеля през първите три
седмици се прилага гъстота 18 пилета на 1 кв. метър, а от 5 – та и 17 –а
седмица – 9 – 10 бр/кв. метър. При добрите носачки при подходящи
условия на отглеждане, най – често се използват гъстоти 7 – 8 бр/кв.
метър. Важно условие е да се има в предвид и продължителността на
продуктивния период, гнездата които се поставят биващи единични с
размери 30/30/38 см. Които мога да бъдат общи също така и да се
изработват от метал или пластмаса.
Микропроцесорно управление на технологичните процеси – състои се от
управляваща станция, която функционира на основата на микрокомпютър и
програмно осигуряване. Локалната станция позволява автономност при
управлението, а датчиците контролират микроклиматичните и технологичните
процеси, като влажността, осветлението и др.
http://forum.pernati.com/viewtopic.php?f=45&t=2138&start=384
Наближава Великден и започва суматохата около яйцата, боите, дъхавите
козунаци и празничната великденска украса. На този празник яйцата са
символ, а малки и големи се забавляват да ги боядисват и украсяват, така
че всяко едно яйце да стане красиво и неповторимо.
В тази статия няма да коментираме доколко са полезни или не яйцата, дали са необходимост на нашата трапеза или можем да намерим достойни техни заместители. Тук ще говорим за това как да подбираме само пресни и качествени яйца, за да не рискуваме здравето си и да не се помрачи празника ни.
Какво е важно да знаем, когато тръгнем на пазар за яйца?
Купуването на яйца от улични сергии или мили баби е доста примамливо. Мислим, че бабата ще ни продаде по-качествени и пресни яйца - от щастливи и свободно гледани кокошки, но всъщност това в повечето случаи е рискована покупка. Ако някой отглежда 2-3-5 кокошки, за да събере яйца за продажба, трябва да ги събира дълъг период от време, още повече, че в студеното време дворните кокошки снасят доста по-рядко. Така, за да се събере по-голямо количество яйца, те ще престояват седмици, че дори и месец преди да се продадат. През това време яйцата остаряват, развалят се и стават опасни за консумация.
Затова винаги е по-добре да се купуват яйца от големи хранителни вериги, където стоките не залежават или от магазини, в които контролът на качеството е на ниво, а доставките са редовни и от проверени източници.
Маркировка на яйцата
Яйцата, които са минали качествен контрол задължително имат маркировка. От нея може да разберете какъв е размерът на яйцето – S-малко, M-средно, L-голямо, XL- много голямо. Също така, когато яйцата са произведени в България, на тях се слага маркировка BG, а когато са внос, кодът съответства на кода на страната-производител. Маркировката на яйцата от свободни кокошки започва с числото 1. Яйцата от кокошки гледани на закрито се маркират с 2, а с 3 – на кокошки, които са клетъчно отглеждани.
Разбира се, след домашните яйца, най-здравословни са яйцата от свободно гледани кокошки.
Съхранение на яйцата
Когато си купувате яйца, задължително погледнете срока им на годност. Счита се, че те са годни 28 дни след снасянето. Ако се съхраняват на топло, светло и влажно място, срокът им на годност намалява. Сварените яйца, ако се съхраняват в хладилник при ниска температура, са годни за консумация до около 10-14 дни след сваряването. Разбира се, за предпочитане е, да не ги оставяте да престояват толкова дълго време, а да ги варите непосредствено преди консумация.
Бели или кафяви яйца
У нас традиционно се счита, че кафявите яйца с наситено оранжеви жълтъци са по-здравословни, и че са като яйцата, гледани от бабите на село. В Западна Европа и в Близкия Изток на почит са белите яйца. Истината е, че цветът на яйцата и жълтъците им зависи от породата на кокошките, които ги снасят, а не от това как и с какво се отглеждат и не са признак за тяхното качество и хранителна стойност.
За да са качествени яйцата, обаче, и в тях да се съдържат полезни вещества и витамини, важно е с какво са хранени кокошките. Ако те са отглеждани свободно, имат достъп до естествена слънчева светлина, хранят се с трева и поемат достатъчно житни и зърнени храни, то те ще снасят качествени и здравословни яйца, независимо от цвета на черупката и жълтъка.
Витаминозният и химичният състав на яйцето се влияят не само от храненето и вида отглеждане на кокошките, но и сезона, времето на снасяне, температурата и други подобни фактори. Така например, в яйчния жълтък се съдържа много повече витамин А през лятото, отколкото през зимата.
През последните години на Запад се предлагат кокоши яйца, обогатени с омега-3 мастни киселини. Тези така специални яйца се снасят от кокошки, хранени според специална диета с полиненаситени мазнини и водорасли.
Когато вече сте си набавили необходимите яйца, как да проверите дали са пресни и годни за употреба
Преди да счупите черупките на сурови яйцата, измийте ги с топла вода и по възможност сапун, за да отстраните евентуални замърсявания и патогени, които биха попаднали в храната.
Всяко яйце задължително се чупи в отделна чинийка. Ако на вид и мирис изглежда свежо, само тогава го изсипете при другите продукти. Ако се усъмните в неговите качества, изхвърлете го.
Когато счупите прясно яйце, неговият белтък е жилав. Жълтъкът е като полу-сфера, а белтъкът стои стегнат около него. Ако яйцето е престояло, белтъкът му става воднист – ще видите как част от него се разлива като вода, а често и жълтъкът се разлива, тъй като ципата, която го придържа губи своята еластичност.
Пресните яйца при счупване миришат хубаво. Престоялите яйца добиват специфичен мирис на сяра, който се засилва при варенето или готвенето и няма как да не усетите.
Пресните сварени яйца се белят по-трудно от яйцата, които вече са престояли няколко дни в хладилник преди варенето.
Когато се потопят във вода, пресните яйца потъват на дъното, докато старите остават на повърхността или полу-потопени.
Ако завъртите старо яйце, то ще се върти дълго. Прясното яйце ще се изтърколи настрани.
Топлинна обработка на яйцата
Яйцата трябва да се варят(готвят) между 7 и 10 минути след завиране на водата. Ако са варени по-малко време, възможно е да останат частично рохки и няма гаранция, че щамовете на салмонелозата(салмонелата), ако ги има, са унищожени. Белтъкът на варените по-дълго яйца става трудно усвоим за организма и е възможно да причини газове и стомашно неразположение дори яйцата да са много пресни.
Полезните съставки на яйцата се запазват, независимо от кулинарната обработка, само стават по-трудно усвоими когато яйцата са подложени на по-дълго топлинно въздействие.
Какви яйца – кокоши, гъши, пачи?
За сега говорихме за кокошите яйца. Пачите и гъшите яйца са значително по-хранителни от тях и с по-здрава черупка. Недостатъкът им се състои в това, че не са така трайни и като правило яйцата на водоплаващите птици са по-уязвими за атаки на вредни микроорганизми, причиняващи болест у хората. Пачите и гъшите яйца трябва да се консумират само ако сме абсолютно сигурни в тяхната преснота и след топлинна обработка не по-малка от 15 минути. В магазинната мрежа се срещат много рядко именно поради по-малката им трайност и затруднен контрол на качеството им.
Надявам се, че с тези полезни съвети ще подберете здрави, пресни и качествени яйца.
Пожелавам ви щастливи часове в боядисването и украсата на яйцата, и весели Великденски празници.
В тази статия няма да коментираме доколко са полезни или не яйцата, дали са необходимост на нашата трапеза или можем да намерим достойни техни заместители. Тук ще говорим за това как да подбираме само пресни и качествени яйца, за да не рискуваме здравето си и да не се помрачи празника ни.
Какво е важно да знаем, когато тръгнем на пазар за яйца?
Купуването на яйца от улични сергии или мили баби е доста примамливо. Мислим, че бабата ще ни продаде по-качествени и пресни яйца - от щастливи и свободно гледани кокошки, но всъщност това в повечето случаи е рискована покупка. Ако някой отглежда 2-3-5 кокошки, за да събере яйца за продажба, трябва да ги събира дълъг период от време, още повече, че в студеното време дворните кокошки снасят доста по-рядко. Така, за да се събере по-голямо количество яйца, те ще престояват седмици, че дори и месец преди да се продадат. През това време яйцата остаряват, развалят се и стават опасни за консумация.
Затова винаги е по-добре да се купуват яйца от големи хранителни вериги, където стоките не залежават или от магазини, в които контролът на качеството е на ниво, а доставките са редовни и от проверени източници.
Маркировка на яйцата
Яйцата, които са минали качествен контрол задължително имат маркировка. От нея може да разберете какъв е размерът на яйцето – S-малко, M-средно, L-голямо, XL- много голямо. Също така, когато яйцата са произведени в България, на тях се слага маркировка BG, а когато са внос, кодът съответства на кода на страната-производител. Маркировката на яйцата от свободни кокошки започва с числото 1. Яйцата от кокошки гледани на закрито се маркират с 2, а с 3 – на кокошки, които са клетъчно отглеждани.
Разбира се, след домашните яйца, най-здравословни са яйцата от свободно гледани кокошки.
Съхранение на яйцата
Когато си купувате яйца, задължително погледнете срока им на годност. Счита се, че те са годни 28 дни след снасянето. Ако се съхраняват на топло, светло и влажно място, срокът им на годност намалява. Сварените яйца, ако се съхраняват в хладилник при ниска температура, са годни за консумация до около 10-14 дни след сваряването. Разбира се, за предпочитане е, да не ги оставяте да престояват толкова дълго време, а да ги варите непосредствено преди консумация.
Бели или кафяви яйца
У нас традиционно се счита, че кафявите яйца с наситено оранжеви жълтъци са по-здравословни, и че са като яйцата, гледани от бабите на село. В Западна Европа и в Близкия Изток на почит са белите яйца. Истината е, че цветът на яйцата и жълтъците им зависи от породата на кокошките, които ги снасят, а не от това как и с какво се отглеждат и не са признак за тяхното качество и хранителна стойност.
За да са качествени яйцата, обаче, и в тях да се съдържат полезни вещества и витамини, важно е с какво са хранени кокошките. Ако те са отглеждани свободно, имат достъп до естествена слънчева светлина, хранят се с трева и поемат достатъчно житни и зърнени храни, то те ще снасят качествени и здравословни яйца, независимо от цвета на черупката и жълтъка.
Витаминозният и химичният състав на яйцето се влияят не само от храненето и вида отглеждане на кокошките, но и сезона, времето на снасяне, температурата и други подобни фактори. Така например, в яйчния жълтък се съдържа много повече витамин А през лятото, отколкото през зимата.
През последните години на Запад се предлагат кокоши яйца, обогатени с омега-3 мастни киселини. Тези така специални яйца се снасят от кокошки, хранени според специална диета с полиненаситени мазнини и водорасли.
Когато вече сте си набавили необходимите яйца, как да проверите дали са пресни и годни за употреба
Преди да счупите черупките на сурови яйцата, измийте ги с топла вода и по възможност сапун, за да отстраните евентуални замърсявания и патогени, които биха попаднали в храната.
Всяко яйце задължително се чупи в отделна чинийка. Ако на вид и мирис изглежда свежо, само тогава го изсипете при другите продукти. Ако се усъмните в неговите качества, изхвърлете го.
Когато счупите прясно яйце, неговият белтък е жилав. Жълтъкът е като полу-сфера, а белтъкът стои стегнат около него. Ако яйцето е престояло, белтъкът му става воднист – ще видите как част от него се разлива като вода, а често и жълтъкът се разлива, тъй като ципата, която го придържа губи своята еластичност.
Пресните яйца при счупване миришат хубаво. Престоялите яйца добиват специфичен мирис на сяра, който се засилва при варенето или готвенето и няма как да не усетите.
Пресните сварени яйца се белят по-трудно от яйцата, които вече са престояли няколко дни в хладилник преди варенето.
Когато се потопят във вода, пресните яйца потъват на дъното, докато старите остават на повърхността или полу-потопени.
Ако завъртите старо яйце, то ще се върти дълго. Прясното яйце ще се изтърколи настрани.
Топлинна обработка на яйцата
Яйцата трябва да се варят(готвят) между 7 и 10 минути след завиране на водата. Ако са варени по-малко време, възможно е да останат частично рохки и няма гаранция, че щамовете на салмонелозата(салмонелата), ако ги има, са унищожени. Белтъкът на варените по-дълго яйца става трудно усвоим за организма и е възможно да причини газове и стомашно неразположение дори яйцата да са много пресни.
Полезните съставки на яйцата се запазват, независимо от кулинарната обработка, само стават по-трудно усвоими когато яйцата са подложени на по-дълго топлинно въздействие.
Какви яйца – кокоши, гъши, пачи?
За сега говорихме за кокошите яйца. Пачите и гъшите яйца са значително по-хранителни от тях и с по-здрава черупка. Недостатъкът им се състои в това, че не са така трайни и като правило яйцата на водоплаващите птици са по-уязвими за атаки на вредни микроорганизми, причиняващи болест у хората. Пачите и гъшите яйца трябва да се консумират само ако сме абсолютно сигурни в тяхната преснота и след топлинна обработка не по-малка от 15 минути. В магазинната мрежа се срещат много рядко именно поради по-малката им трайност и затруднен контрол на качеството им.
Надявам се, че с тези полезни съвети ще подберете здрави, пресни и качествени яйца.
Пожелавам ви щастливи часове в боядисването и украсата на яйцата, и весели Великденски празници.
| Когато не ни достигат парите за готови фуражни смески Независимо с какво храним птиците в личните стопанства, то трябва да бъде нормирано, а не неограничено „на воля” |
|
 В
личните стопанства в нашата страна, където птиците обикновено се
отглеждат за задоволяване на собствените нужди от птиче месо и яйца,
броят им е малък. В повечето случаи те се отглеждат сезонно и през
зимата броят им е минимален. Породният им състав най-често е неопределен
– чиста шарения. Това по начало предопределя незадоволителните
резултати за ускорен растеж, месодайност и носливост, но те стават още
по-незадоволителни, когато и храненето на птиците е „как да е”. Без
редовно хранене на птиците с качествени и пълноценни фуражи не може да
се осигури постоянна висока продуктивност. Най-добре е ХРАНЕНЕТО ДАСТАВАСЪС СМЕСКИ, ПРОИЗВЕДЕНИВЪВФУРАЖНИ ЗАВОДИ И ЦЕХОВЕ С тези смески птиците получават необходимите хранителни вещества, балансирани по количество. Те обикновено се изхранват в сухо състояние, но може да се дават и като мека храна, смесени с топла вода, или с някои млечни, кухненски и други добавки. Част от дневната дажба може да се дава и като зърно – по 2030 г на птица в следобедните часове. Ако стопанинът не разполага с достатъчно смески за изхранване на птиците до получаването на нов фураж, е по-добре наличното количество да се смеси с необходимото допълнително количество царевица и пшеница, вместо след свършването на смеските те да се хранят само с тези фуражи. В последните години цените на фуражните смески за птици почти непрекъснато растат и за много хора те стават неприемливи. Вече твърде малко са хората, които могат да осигуряват и редовно да хранят птиците си със заводски смески. Възможно е обаче осигуряване на сравнително добро хранене на птиците и без купуване на заводски смески ЧРЕЗ ПРИГОТВЯНЕ НАДОМАШНИ СМЕСКИ. Преди всичко трябва да се запознаем добре с изискванията за съдържанието на хранителни вещества във фуражите за категорията и възрастта птици, която отглеждаме. Трябва да знаем кои са най-подходящите фуражи за птиците и какъв е техният относителен дял, максимално допустим в смеските. Поради това, че разнообразието от налични фуражи найчесто е доста скромно, добре е да знаем и какви са възможностите за тяхната взаимна замяна. Основните фуражи, които се използват при храненето на птици в личните стопанства, са царевицата, пшеницата, овесът и люцерновото брашно. В много райони се използват и слънчогледов шрот, грах и по-малко (поради липса на пазара) рибено брашно, сухо обезмаслено мляко и други. Обикновено количеството и относителният дял на основните фуражи се определят от тяхната наличност и разнообразие, с което разполага стопанинът. Въпреки това винаги ТРЯБВА ДА ИМА СТРЕМЕЖ КЪМ ВЛАГАНЕ НА ПОВЕЧЕ КОМПОНЕНТИ и доближаване до препоръчаните норми за тяхното количествено участие. При домашно приготвяне на фуражни смески за птиците е изгодно това, че главните компоненти в тях (царевица, пшеница, люцерново брашно, срънчогледов шрот) найчесто са собствено производство и може да се влагат по цени на себестойност, а не със значителните добавки, както е във фуражните заводи и цехове. Не се плащат и високите цени за смилането на фуражите и смесването им, за транспорта и за неизбежните високи норми на печалба, които си осигуряват производителите и посредниците продавачи. Като се отчита сравнително по-ниската пълноценност на домашните смески, трябва да се прави повече за тяхното подобрение. Добре е да се купуват и известни количества (ако има на пазара) соев шрот, сухо бито мляко, рибено брашно. И никога да не се правят икономии, като се изключват от смеските различни добавки – премикси, микроелементи, витамини и други, които може да се закупят от различни фирми. Те се продават с указания за какъв вид, категория и възраст птици са предназначени, в какви количества трябва да се влагат в смеските, сроковете на годност и други. Ако се допуснат такива неоправдани икономии, ниските резултати и неуспехите са неизбежни. Добре е да се има предвид, че ЕЧЕМИКЪТ Е НЕПОДХОДЯЩ КАТО ФУРАЖ ЗА ПТИЦИТЕ Неговото използване трябва да става само при крайна необходимост, в малки количества и само при възрастни птици. Използването на пшеницата като основен компонент в смеските не се отразява отрицателно на продуктивността на птиците, но трябва да бъде смляна едро. За подобряване на здравината на яйчната черупка се налага редовната добавка на калций в смеските. Това става с влагането на микроелементни добавки, но е добре да има и допълнителни хранилки или други съдове за зареждане в тях на креда, на смлени мидени черупки, пясък. Една добра рецепта например за кокошки носачки от яйценосното направление може да има следния вид: царевица 44,5 на сто, пшеница – 20 на сто, соев шрот – 13 на сто, слънчогледов шрот – 7 на сто, люцерново брашно – 3 на сто, рибено брашно – 2 на сто, креда – 7,6 на сто, готварска сол – 0,3 на сто, витаминен премикс – 0,7 на сто, микроелементна смеска – 0,2 на сто и дикалциев фосфат – 1,7 на сто. Тя може да служи само като примерна и ориентировъчна за тези, които сами си подготвят фуражните смески. Подобни смески може да се използват и при домашната подготовка за останалите видове, категории и възрасти птици. Колкото и непълни и бедни да са домашните смески е по-добре и по-полезно да се използват такива, вместо да се хранят само с 2-3 вида фураж, без никакви добавки. Това ще се отрази положително на общото телесно и здравословно състояние на птиците и на продуктивността им. Това е и икономически оправдано. Независимо с какви смески и фуражи храним птиците в личните стопанства, то трябва да бъде нормирано, а не неограничено „на воля”. Неограничено трябва да се прилага само при птиците за угояване ( в т.ч. и бройлерите). При другите категории птици храненето трябва да бъде нормирано според препоръките за всяка от тях. Винаги трябва да се има предвид, че изхранването на развален, плесенясал, прокиснал и с гранясали мазнини фураж води до масови стомашно-чревни разстройства, намаляване на продуктивността (прираст, носливост), а понякога и до отравяния и увеличаване на смъртността. Oт в. Гласът на фермера |
Няма коментари:
Публикуване на коментар