Птичарникът не изисква особени устройства освен стени и покрив,за него стопанинът обикновено полага малко грижи,въпреки че птиците са доходно перо за него.Като отделна сграда ,той се разполага в съседство (долепен) до овчарника или обора.Страната на която се поставят прозорците ,трябва да бъде обезателно слънчева и запазена от вятъра.Големината на помещението се определя от броя на птиците,като се пресмята за една глава 0,15—0,25 кв.м. застроена площ ( за препоръчване е да не се предвижда сграда за по-вече от 150 птици)

фиг.

• Стени , под и покрив

    Когато се строи отделна сграда ,за предпочитане е стените да са масивни –от тухли или кирпич,измазани с мазилка ,за да могат често да се варосват с цел дезинфекция и унищожаване на паразитите.Паянтовите кокошарници и ,както строените от плет не са пригодни ,защото по стените им се появяват пукнатини ,където се крият паразити по птиците ,които трудно могат да бъдат унищожени.
    Подът трябва лесно да се чисти и даже да се измива.Най-пригодна е настилката с тухли,глина или бетон,а особено тази направена със сгуробетон или с трошляк от тухли с циментова замазка.Подът трябва да се издига 20—30 см.над терена.Над настилката се посипва чист пясък ,който често се сменя.
  Покривът на  птичарника може да се направи на една плоскост поради малките размери на сградната конструкция ,той може да бъде само от ребра ,покрити с керемиди.Таванска конструкция също не се прави,но за да бъде зиме по-топъл,отдолу дървената част на покривната конструкция се обшива с летви и се измазва с варова мазилка .Височината на помещението в предната част ,където ще се оставят прозорците ,трябва да бъде 2,50—2,80 м.

• Осветление,прозорци и проветряване

   Птичарникът  трябва да бъде  много добре осветлен.За да може слънцето да огрява достатъчно вътрешността ,прозорците се правят широки и високи.Прозорецът може да бъде и един голям.Височината му  тогава се избира така че той да започва на 50 см.от пода и завършва на 50 см. от покрива. Прозорците трябва да са еднокатни ,неотваряеми ,разделени на малки полета. За влизане в птичарника се поставя минимален размер врата 0,60—1,80 м. ,а за птиците се оставя под прозореца малка вратичка 40 х 40 см.,отваряема навън,към двора на птичарника .пред малката вратичка се поставя стълбичка от дъсчици.За проветряване на помещението ,както при обора се  поставят един или два хоризонтални канала в стената.Непосредствено  пред птичарника трябва да се изгради слънчев двор – като големината му се пресмята около 50 кв.м. за 5 до 10 птици  там се поставят поилки както и хранителни корита,както и в птичарника. фиг.

• Кацала ( място за спане)

  За предпочитане е кацалата за всички птици да са на еднаква височина. С това се избягва всекидневното им боричкане ,коя по нависоко да кацне ,което става когато кацалата са направени като стъпала  едно над друго.Кацалата се правят от полуобли гредички                     3 х 5 см.,наковани  наковани паралелно на напречни две или три други  гредички с размер      6 х 6—8 см. Разстоянието между полуоблите гредички ,на които кацат птиците, е 50 см.,а средната дължина на  кацалото е 1,50 м.Обикновено се нареждат три гредички за кацане.Смята се ,че среден ръст птица заема 20—25 см.по дължината на кацалната гредичка , оттук взависимост от броя на птиците се определя и дължината  и броя на кацалата.  Кацалата са издигнати на около 0,80 м. от пода  и се окачват за ребрата на покрива с обли железа , от стените се отделят на около 25 см.,  а между две рамки кацала се оставят 50 см. разстояние.Под  кацалата върху пода се нахвърля пясък , които периодически се почиства.

• Гнезда за снасяне и люпене

     Едно гнездо се смята за три кокошки. Поставят се в по-сенчестата страна на помещението.Те се  нареждат едно до друго ,издигнати над пода в една,две или три редици една над друга.Най долният ред е издигнат на 0,50 м от пода.Изработват се във вид на сандъчета от тънки дъски,рендосани по възможност без пукнатини и междини.Размерът на гнездото е : ширина 35 см. дълбочина 40 см.и височина 35 см. Пред гнездата се оставя дъска широка 20 см., като стъпало за кацане на птиците( кокошките) преди да влязат в гнездото. Желателно е изграждане на контролни гнезда ,които дават възможност дали всяка кокошка снася и колко яйца снася през годината.На контролните гнезда се поставят самозатварящи се вратички.Те се състоят от две дъсчици който изграждат вратичката на гнездото и са закрепени една към друга с халки,тел или ремъчета- така че да се приклапят една до друга.Долната дъсчица е с 1—2 см.по-дълга от широчината на отвора на гнездото.Вратичката е окачена на горната част на гнездото на въртяща се ос.При отворено положение на вратичката долната дъсчица се приклапя към горната откъм предната и страна.Когато птицата влиза в гнездото тя повдига с гърба си така сгънатата вратичка и щом влезе, долната дъсчица се освобождава и пада.С това гнездото се затваря и докато не се вдигне пак вратичката , птицата неможе да излезе.В земеделските стопанства ,където се развъждат по-голям брой птици ,се отделя малко полутъмно помещение  за люпене.Гнездата за люпене по размери са като тези за снасяне , но се нареждат по пода в една редица .Най-добрата мътачка е пуйката, тя се нарича още “жив инкубатор”- защото най-бързо и лесно се “насажда”!